Това са баба и дядо!
Дядо Илиян и баба Кинче!
Моите баба и дядо, които да са ми живи и здрави още дълги години, са едни прекрасни хора, създали семейство преди 69 години, с което много се гордеят. Миналата Коледа се събрахме за 90-годишния юбилей на дядо, 24 човека фамилия, както той обича да казва, 2 деца, 5 внука и 8 правнучета. Аз лично винаги настръхвам като си помисля за тези факти и гордостта, с която той говори за всеки един от нас.
Все по-малко семейства „остаряват заедно“ и се борят с трудностите, а не им се дават при първите спънки. Животът им е бил изпълнен с различни ситуации и обрати, живели са в 4 различни режима, но са се съхранили като достойни и стойностни хора.
Дядо все още прави най-вкусния мед на света и при всеки случай ни обяснява как да се излекуваме с пчелни продукти, баба прави най-вкусната баница на света и за всяко правнуче знае как да „нагоди“ да му е вкусно.
Обикаляли са Европа с трабант в онези странни времена на социализма и никога няма да ми омръзне да слушам историите им как са минавали Алпите, как баба си откъснала зукуми от Неапол, да си занесе в Благоевград, или как са опънали палатки в градската градина на Берлин.
Дядо е прекарал километри пътища като геодезист, а баба е възпитала стотици деца като детска учителка.
А да, пеят много хубаво стари градски песни, а дядо свири на китара в един странен строй, който само той може да си настрои :)))
Затова и исках да ги снимам, за пример, за спомен, за радост… Няколко години ми отказваха, но това лято баба е решила по стената на къщата да нареди родословно дърво, а се оказа, че нямат близка снимка те двамата. Използвах шанса си!
